назад
ХХІ век избира комфорта. Машинките, които ни служат днес, не само трябва да си вършат работата – те трябва да осигуряват и максимален комфорт на оня, който ги използва. Затова вече предпочетохме удобния сензорен екран пред копчетата, устройства за главата тип “без ръце” пред усуканите жици, а сега – започваме да четем все повече и повече с електронни четци.
С числата не се спори: трендът на пазара за електронни четци е положителен. Според PocketBook, през 2014, продажбата на е-четци се е увеличила с около 30-40% спрямо 2013, а световният пазар е пораснал към 20%.
Днешните E Ink е-четци разпознават множество книжни формати без преформатиране, позволяват няколкоседмично четене без презареждане на батерията и имат “умно” осветление. Предлагаме специални модели със защита против прах и влага, както и сканиращи ISBN-кодовете, което опростява търсенето на електронни книги в Интернет.
За да достигнат това равнище на потребителски комфорт, е-четците преминаха през дълга и трудна техническа еволюция. Историята на “електронното мастило” започва преди почти 40 години. “Електронната хартия” (е-хартията) бе получена от Ник Шеридън (Nick Sheridan) и представена публично през 1975 в Изследователския център на Зирокс в Пало Алто, САЩ. Технологията се наричаше Gyricon. В основата й са полиетиленови топченца (с диаметър от 20 до 100 микрона), всяко с една черна половина, заредена отрицателно и една бяла – заредена положително. Тези топчета са поставени в прозрачен силиконов лист. Към листа се включва ток, и неговата полярност определя на коя страна ще се завърти топчето, при което на екрана виждаме бяла или черна точка. Но в средата на 1970-те години технологията нямаше широко приложение и не се разпространи.
Втората половина на 1990-те, тази технология получи втори шанс. През 1996, Джоузеф Джейкъбсън (Joseph Jacobson) откри нов вид електронна хартия - electronic paper (E Ink), използвайки гъвкави пластмасови листове вместо стъкло, и през 1997 основа E Ink Corporation, която пусна технологията “electronic ink” – “електронно мастило” - на пазара.
Три години по-късно, през 2000 година, E Ink Corporation заедно с Lucent Technologies обяви пускането на първия екран, подобен на хартия (announced the first paper-like display), който работеше на основата на технологията “е-мастило”.
И 4 години по-късно, в началото на 2004, Sony лансира своя пръв сериен е-четец: Librié EBR-1000EP. Машинката беше с размери 126 x 190 x 13 мм и тежеше 190 г; притежаваше 10 MB вътрешна памет и 6-инчов екран с резолюция 600x800 пиксела и 170 ppi (пиксели на инч); имаше 4 оттенъка на сиво. Този е-четец използваше батерии AAA и беше снабден с USB 2.0 за връзка с други устройства.
2007 стана една от най-важните години в историята на е-четците. Почти едновременно дойдоха две важни събития: беше основана PocketBook и Amazon започна производството на устройства тип E Ink с търговската марка Kindle. През 2008 беше пуснат първият е-четец на PocketBook - PocketBook 301, а през 2009 американската книжарска верига Barnes & Noble лансира собствен е-четец - Nook.
Електронните четци отпреди 2009 използваха предимно екрани E Ink Vizplex screens. Тези екрани също изминаха дълъг път. Първите варианти от първата половина на 2000-та година сивееха, изглеждаха като вестникарска хартия, бавно рисуваха новия образ и даваха някои фантомни ефекти. Визплексите от по-късно поколение, примерно в PocketBook 360, бяха значително подобрени: отличаваше ги приятната за окото бяла “електронна хартия”, както и достатъчния контраст и скорост на смяна на образа.
E Ink Pearl беше екран от ново поколение. Контрастът му, в сравнение с Vizplex, бе увеличен с около 50%. Екраните тип Pearl харчеха – нещо революционно за времето си – точно 50% по-малко ток от Vizplex. Общо работеха и реагираха по-добре. Хитовете от това време всички имаха екрани E Ink Pearl – примерно някои модели на Amazon като Kindle 3, Kindle 4 и Kindle Touch, както и бестселърите PocketBook Touch, PocketBook Touch Lux, а и уникалните специални четци като прахо- и водоустойчивия PocketBook Aqua.
Днес е-четците са снабдени с последните екрани E Ink Carta displays, които осигуряват читателски комфорт с по-белия си фон и контрастиращия черен образ. Тази технология даде усилване на контраста с 50% - до 15:1 и отражателен капацитет вдигнат с 20% в сравнение с предишния модел. По оптическите си качества, екраните Carta™ плътно се доближават до класическата печатна страница. Всички водещи е-четци, като PocketBook Touch Lux 3, PocketBook Ultra, Kindle Voyage, Tolino Vision имат екрани E Ink Carta.
В последните години се предлагат и такива специалитети като E Ink Triton, който има широка гама от цветове (до 4096 цвята) и E Ink Mobius – гъвкава машинка: можем да я огъваме без това да й навреди или да прекъсне работата й. PocketBook Colour Lux стана впоследствие първият сериен е-четец с екран и осветление E Ink Triton. Технологията на E Ink Mobius свърши работа, когато бе създаден уникалният PocketBook CAD Reader Flex - 13,3-инчов, прахо- и водоустойчив е-четец с еластично тяло, представен на изложбата на Autodesk University през 2014.
Изобретена през 1970-те, технологията “електронно мастило” разкрива потенциала си почти 40 години по-късно, издигайки електронното четене на нов еволюционен етап. Възможността за работа седмици наред без презареждане, пълната безопасност за очите и уникалните оптични характеристики правят технологията E Ink популярна и перспективна. Тя и днес запазва висок потенциал за бъдещо развитие.
